ПРОТОКОЛИ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ

(Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)

ЗА АВТОРА НА ПРОТОКОЛИТЕ

 

Автор на “Протоколите на Сионските Мъдреци” е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г, известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. “Единствен всред народа”. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на израила, четен в тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г, прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготви и ръководи руската революция в 1904-05 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдо-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914-1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

ПРЕДГОВОР

Протоколите представляват кристализирана идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечните закони на пророк Мойсея, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от ХV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време около Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми “Неприятелите на човешкия род”. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г, и трето през 1917г, – непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските – през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията – но не и в идеите, на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно, са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдомасонството – Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства – и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват “Протоколите на Сионските мъдреци”. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн в мировия съд, председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но... не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.ХI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има пред вид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария – коментарии са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка – като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

 

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Иехова чрез Мойсея и написани в петте Мойсееви книги в библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

а) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението “Ла Силва Куриоза” на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

б) реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението “Биариц” в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

в) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие – френски м-р на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г, печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

г) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел 1864 г.

д) Съчинението на самия Ашер Гинсберг “Преоценка на ценностите”, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

 

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр.346.

4. Най-очебийното доказателство – миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.

Преводачът.

 

 

ПРОТОКОЛ №1

...Без фразьорство ще разгледам същността на въпросите. Със сравнения и изводи ще изясня всяка мисъл. При формулиране на нашата система изхождам от наша и гоевска1 гледна точка.

ЧОВЕК Е ХИЩНО ЖИВОТНО.

Нека забележим, че лошите хора са повече от добрите и затова при управлението най-добри резултати се постигат, когато се действа с насилие и заплаха, а не с академически разсъждения. Всеки човек се стреми към власт; всекиму се иска да стане диктатор, стига да може; рядко би се намерил човек, който да не е готов да жертва доброто на другите, за да постигне своите интереси.

Какво задържа животинските нагони на човека? Какво ръководи тези хищни животни, които се наричат човеци? Най-напред, в началото на обществения строй, те са се подчинявали на грубата и сляпа сила, а по-после – на закона, който е също така сила, само че замаскирана. Логическото заключение от това е: по закона на природата – правото е в силата.

ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА Е ФИКЦИЯ.

Политическата свобода е идея, но не и факт. Трябва да умеем, когато стане нужда, да използваме тази неопределена идея за примамка, с цел да привличаме народните сили и да сломяваме, когато пожелаем, една властвуваща партия. Тази задача се облекчава, ако противникът сам се е заразил от идеята за свобода, която нарича либерализъм и заради тази идея жертва силата. Тук именно ще се прояви и тържеството на нашата теория: разпуснатите от “свободата” юзди на управлението веднага, “по закона на живота”, ще се поемат и дръпнат от нова ръка. Сляпата народна сила не може нито ден да мине без ръководител. Новата власт ще заеме мястото на отслабналата от либерализма стара власт.

ЗЛАТОТО Е ВСЕМОГЪЩО. САМОУПРАВЛЕНИЕТО РАЗЛАГА НАРОДИТЕ.

В наше време силата на златото измества властта на управниците либерали. Мина времето на самоуправлението. Идеята за свобода е неосъществима, понеже никой не умее да се ползува с мярка от нея. Ако само за известно време се предостави на един народ сам да се управлява, той се разлага: още от първия момент възникват междуособици, след това социални войни, в които държавите изгарят и губят силата и значението си.

Всяка държава, изтощена от собствените си конвулсии или от вътрешни разпри, попада под властта на външни врагове и може да се счита за безвъзвратно загинала: тя е в наша власт. Деспотизмът на капитала, който всецяло е в наши ръце, подава на такава държава сламката, за която тя по неволя се хваща, защото иначе ще се сгромоляса в пропастта.

ЗА ЮДЕИТЕ ВСИЧКИТЕ СРЕДСТВА ЗА БОРБА СА НРАВСТВЕНИ.

На този, който със своята либерална душа би възразил, че тези разсъждения са безнравствени, аз поставям въпроса: ако на държавата е позволено и не се счита за безнравствено, когато употребява срещу външния враг всякакви мерки за борба, като например: да не открива на врага плановете си за защита или за нападение, да го напада нощем или с нееднакво число хора, то защо тогава същите тези мерки по отношение на по-лошия – вътрешния враг, който нарушава обществения строй и пречи на благоденствието, трябва да се наричат непозволени и безнравствени?

НАРОДЪТ Е ТЪЛПА.

Може ли здравият логичен ум да се надява, че успешно ще ръководи тълпите с помощта на разумни увещания или условия, щом съществува някакво, макар и безсмислено средство, което би се показало по-приятно на повърхностно разсъждаващия народ? Хората от тълпата, които се ръководят изключително от дребни страсти, поверия, обичаи, традиции и сантиментални теории, се поддават на партийни раздробления, които пречат на всяко сговаряне, дори когато за него са налице най-разумни основания. Всяко решение на тълпата зависи от случайното или подготвено болшинство, което, като не знае политическите тайни, взема абсурдни решения, които внасят зародиша на анархията в управлението.

В ПОЛИТИКАТА НЯМА МОРАЛ. УПРАВНИКЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ХИТЪР И ЛИЦЕМЕРЕН.

Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е политик и затова не може да удържи своя престол. Който иска да управлява, трябва да прибягва до хитрости и до лицемерие. Най-големите човешки добродетели – откровеността и честността – в политиката са пороци, защото смъкват от престолите държавници, по-сигурно и по-бързо, отколкото може да стори най-силният им враг. Тези качества трябва да бъдат атрибути на християнските държави; ние никога не трябва да се ръководим от тях.

ЮДЕЙСКОТО ПРАВО Е В СИЛАТА.

Нашето право е в силата. Думата право е отвлечена, без реална стойност и с нищо недоказан смисъл. Тази дума не означава нищо друго освен: дайте ми това, което искам, за да получа доказателства, че към по-силен от вас.

Къде почва правото? Къде свършва то? – Неизвестно.

В държава с неправилна организация, с отслабнала сила на законите и намалена власт на владетеля, поради размножилите се от либерализма “права”, аз черпя новото право – правото на силния: да се намеся и премахна всички съществуващи уредби и постановления, да сложа ръка върху законите, да преустроя учрежденията и най-после да стана господар на ония, които са предоставили нам правата на своята сила, като са се отказали от тях доброволно в името на либерализма.

ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ ЩЕ БЪДЕ НАЙ-СИЛНА.

При съвременната неустойчивост на всички власти, нашата власт ще бъде по-силна от всяка друга, защото тя ще бъде невидима до тогава, докато укрепне дотолкова, че да не може никаква хитрост да я подрине.

От временните злини, които по необходимост сега вършим, ще произлязат добрините на непоколебимото наше управление, което ще възстанови правилното устройство и нормалния ход на народния живот, който е нарушен от либерализма. Резултатите ще оправдаят средствата. Нека в нашите планове да обърнем внимание не толкова на доброто и на нравственото, отколкото на нужното и полезното. Това е стратегическият план, който определя основната линия, от която ние не бива да отстъпваме, защото иначе рискуваме да видим разрушени многовековните си трудове.

НАРОДИТЕ СА СЛЕПИ.

 

За да бъдат действията целесъобразни, трябва да се вземат под внимание подлостта, неустойчивостта и непостоянството на тълпата, нейната неспособност да разбира и да чувствува условията на собствения си живот и на собственото си благополучие. Трябва да се разбере, че мощта на тълпата е сляпа, неразумна,неразсъждаваща, прислушваща се на ляво и на дясно. Не може слепец да води слепи, без да ги доведе до пропастта. Хората от тълпата, макар и да са гениално умни, щом не разбират нищо от политика, не могат да станат ръководители, без да доведат до гибел цялата нация. Само лице, което от детинство се е подготвяло за самовластно управление, може да разбира смисъла на идеите, които имат политическа основа.

САМОУПРАВЛЕНИЕТО СЪЗДАВА РАЗДОРИ.

Народ, който е предоставен сам на себе си, т.е. управлението на когото е предоставено на издънки из собствената му среда, се саморазрушава от партийни раздори, възбуждани от домогвания за власт и почести, а също и от произлизащите от това безпорядъци. Нима могат народните маси спокойно, без съревнование да разсъждават и да се справят с работите на страната, без да ги сместват с личните си интереси? Могат ли те да се защитават от външни врагове? Това е невъзможно, защото план, който е разбит на толкова части, колкото глави има в тълпата, губи своята цялост и става непонятен и неизпълним.

САМО МОНАРХИЯТА СЪЗДАВА РЕД.

 

Цялостни и ясни държавни планове може да приготви само монархът, който поставя в ред целия механизъм на държавната машина. От това трябва да се заключи, че целесъобразното за страната управление трябва да се съсредоточи в ръцете на едно отговорно лице. Без абсолютен деспотизъм не може да съществува цивилизация, защото цивилизацията не се създава от масите, а от техния ръководител, какъвто и да е той. Тълпата е варварин, който проявява своята варварщина при всеки случай. Щом тълпата вземе в свои ръце свободата, веднага я превръща в анархия, която вече сама по себе си е варварство в най-висша степен.

ЮДЕИТЕ ВНУШАВАТ НА НАРОДИТЕ СВОБОДА, ЗА ДА ГИ ТЛАСНАТ В ПИЯНСТВО И РАЗВРАТ.

 

Погледнете пияните, оглупели от вино гои, на които правото за безмерното му употребление е дадено заедно със свободата. Ние не бива и не ще допуснем синовете на израила да стигнат до същото положение. Народите на гоите са зашеметени от спиртни напитки, а младежта им е оглупяла от класицизъм и разврат, в който я тласкат нашите агенти; гуверньори, лакеи, гувернантки в богатите домове, прислужници и поставените от нас жени в местата на гоевските увеселения. Аз причислявам към числото на тези последните и тъй наречените “дами на доброто общество”, които по разврат и разкош са доброволни последователки на нашите развратителки.

ЮДЕЙСКИЯТ ДЕВИЗ Е: ХИТРОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, НАСИЛИЕ, ГРАБЕЖ И ТЕРОР.

 

Нашият девиз е: “Сила и лицемерие”. В политическите дела побеждава само силата и особено ако тя е съчетана с таланта на държавните мъже. Насилието трябва да бъде принцип, а хитростта и лицемерието – правило за всички правителства, които не желаят да сложат своята корона в нозете на агентите на коя да е нова сила. Това зло е единственото средство, с което може да се постигне целта – доброто. Затова ние сме длъжни да не се спираме пред подкупа, измамата и предателството, стига с това да постигнем нашата цел. В политиката трябва да умеем без колебание да вземем чуждата собственост, ако с нея можем за добием покорността на гоите и властта над тях.

Нашето царство, вървейки по пътя на мирното завоюване на света, има право да замени ужасите на войната с по-малко забележими и по-целесъобразни наказания, чрез които да поддържа терора, водещ към сляпо послушание. Справедливата, но неумолима строгост е най-величавият фактор на държавната сила. Но не само за неоспоримата справедливост, но още и в името на дълга и победата, ние трябва да държим в програмата си за насилието и лицемерието. Самата доктрина за въздействие е толкова силна, колкото са силни средствата, които тя употребява, ето защо ние ще възтържествуваме и ще закрепостим всичките правителства под нашето върховно правителство, не толкова със самите средства, колкото с доктрината на строгостта. Достатъчно е да се знае, че ние сме неумолими, за да се прекрати непослушанието.

ЧРЕЗ ДЕВИЗА “СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО” ЮДЕИТЕ РАЗВРАТИХА НАРОДИТЕ.

Още в старите времена ние първи възвестихме сред народите лозунга: “Свобода, равенство и братство” – примамливи думи, които оттогава насам толкова много пъти се повтарят от несъзнателните папагали – гои, които отвред налитат върху тях. Тези думи отнеха благосъстоянието от света и историческата свобода на личността, която свобода по-рано тъй много се пазеше от натиска на тълпата. Божем умните, интелигентните гои, не можаха да вникнат в отвлечеността на тези думи, не схванаха противоречието в тяхното значение и несъответствието помежду им. Те не виждат, че в природата няма равенство и не може да има свобода; че самата природа е установила неравенството в умовете, в характерите и в способностите, както е наложила и императивността на своите закони; че избраниците на тази тълпа, управници – са по отношение на политиката, също такива слепци, каквато е и тълпата; че посветеният в нашите тайни планове, макар и да е най-посредствен, все още може да управлява, а непосветеният – ако ще и гений да е, нищо не ще разбере от политиката. Всичко това гоите изпуснаха изпредвид, макар че в същност силата на техните династически управления е изградена върху този принцип. Бащата е предавал на своя син знанията си за хода на политическите дела така, че никой друг, освен членовете на династията да не ги знае и никой да не може да издаде тайните му за управлението на народа. С течение на времето доктрината на династическата приемственост за истинското положение на работите в политиката е била загубена – обстоятелство, което е послужило за успеха на нашето дело.

По всички краища на света думите: “Свобода, равенство и братство” наелектризираха чрез нашите слепи агенти тълпите, които с възторг понесоха нашите знамена. В същност тези думи бяха червеи, които подкопаваха благосъстоянието на гоите, унищожаваха навред мира, спокойствието, единството и разрушаваха всички основи на държавите им. Вие ще видите, че това послужи за нашето тържество. То ни даде възможност да отнемем от ръцете на гоите най-важния им коз – да премахнем привилегиите, които са същността на аристокрацията им, която беше единствената защитница на народите и държавите против нас.

ЮДЕЙСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ Е НАЧЕЛО НА ВСИЧКИ ИНИЦИАТИВИ.

Върху развалините на естествената и родова гоевска аристокрация ние поставихме начело на всички инициативи аристокрацията на нашата богата интелигенция. Цензът на тази нова аристокрация ние поставихме в богатството и в науката. Богатството е в нашите каси, а науката се движи от нашите мъдреци.

ЮДЕИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЛАБОСТИ.

Нашето тържество се улеснява още и от това, че в сношенията си с нужните ни хора ние винаги действаме на най-чувствителните човешки струни: на интереса, на алчността, на ненаситността, на материалните нужди на човека. А всяка една от тези изброени човешки слабости е в състояние да убие инициативата, отдавайки човешката воля в ръцете на купувача.

Абстракцията на свободата даде възможност на тълпите да мислят, че те са народа, че те са собственици на страната, а правителството не е нищо друго освен управник, когото те могат да сменяват, като износени ръкавици.

Сменяемостта постави народните представители на наше разположение и като че ли по наше назначение.

 

ПРОТОКОЛ №2

ЧРЕЗ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВОЙНИ ЮДЕИТЕ ДЪРЖАТ В РЪКА НАРОДИТЕ.

За успеха на крайната ни цел е необходимо войните да не носят териториални изменения; това ще пренесе конфликтите на икономическа почва, в която народите ще почувстват и ще се убедят в силата на нашето надмощие; това положение на нещата ще отдаде и двете “воюващи” страни в ръцете на нашата интернационална агентура, която притежава милиони очи и уши, непреграждани от никакви пречки. Тогава нашата международна сила, след като раздруса народите и промени нравите им, ще ни даде възможност да ги управляваме също така, както гражданското право в държавите урежда отношенията на поданиците помежду им.

Администраторите-гои, които ние ще назначаваме, в зависимост от тяхната работоспособност и робски наклонности, не ще бъдат подготвени за управление и лесно ще станат пионки в нашата игра, в ръцете на нашите учени и гениални съветници-специалисти, възпитани още от детинство да ръководят работите на целия свят.

АРИЙЦИТЕ СА ТЕОРЕТИЦИ И РУТИНЕРИ.

Както ви е известно, тези наши специалисти черпят нужните за управлението познания из нашите политически планове, из опита на историята и наблюденията над всеки протичащ момент. Гоите не се ръководят от опита на безпристрастните исторически наблюдения, а от теоретическата рутина и то без всякакво критическо изследване и усет към резултатите. Ние няма защо да държим сметка за гоите – нека временно те да се веселят и да живеят с надежда за нови увеселения или със спомените за преживяното.

ЮДЕИТЕ ФАЛШИФИЦИРАТ НАУКАТА И ЗАБЛУЖДАВАТ ВСИЧКИ НАРОДИ.

Нека за гоите да играе най-главна роля онова, което ние сме им внушили да считат за повеление на науката, на “теорията”. За тази цел, чрез нашата преса ние постоянно възбуждаме сляпо доверие към тези научни повеления. Интелигентните гои ще се кичат със знания и без да проверяват логичността им, ще привеждат в действие всички получени от науката сведения, които нашите агенти така комбинират, че да възпитат умовете им в нужната за нас насока.

ЮДЕИТЕ ПОДГОТВЯТ УСПЕХА НА РАЗРУШИТЕЛНИТЕ УЧЕНИЯ.

Не мислете, че нашите твърдения са голословни: обърнете внимание как ние подготвихме успеха на дарвинизма и марксизма. Разлагащото влияние върху гоевските умове на тези теории, поне за нас, юдеите, трябва да бъде очевидно.

ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА Е ГЪВКАВА.

На нас ни е необходимо да държим сметка за съвременните мисли, характери и тенденции на народите, за да не правим грешки в политиката, управлението и администрирането. Тържеството на нашата система, частите на механизма на която ще се разполагат различно в разните страни, в зависимост от темперамента на народите, които срещаме на пътя си, не може да има успех, ако практическото й приложение не се основава на изводите от миналото във връзка с настоящето.

ЮДЕИТЕ ВЛАДЕЯТ НАЙ-ВАЖНИЯ ФАКТОР НА ОБЩЕСТВЕНАТА МИСЪЛ – ПЕЧАТА.

Съвременните държави разполагат с една велика сила, която движи мисълта на народите – това е печатът. Ролята на пресата трябва да бъде: да долавя нуждите, да предава оплакванията и да разкрива недоволствата на народа. Печатът е въплътено тържество на свободното слово. Но държавите не съумяха да използват тази сила и тя попадна в нашите ръце. Чрез нея ние спечелихме влияние, оставайки сами в сянка; благодарение на нея ние прибрахме златото, без оглед на потоци човешки кърви и сълзи... Но ние откупихме този успех, като жертвахме и мнозина от нашия народ.

ВСЕКИ ЮДЕИН МИСЛИ, ЧЕ СТРУВА КОЛКОТО ХИЛЯДИ “ДРУГИ ХОРА”.

Всяка една жертва, дадена от наша страна, струва пред Бога хиляди гои.

 

ПРОТОКОЛ №3

ЮДЕЙСКАТА СИМВОЛИЧНА ЗМИЯ Е ОПАСАЛА СВЕТА.

 

Днес мога да ви съобщя, че нашата цел е вече на няколко крачки от нас. Останало е още едно малко пространство, и целият изминат от нас път е вече готов да сключи кръг на символичната змия, както ние изобразяваме нашия народ. Когато този кръг се затвори, всички европейски държави ще бъдат сграбчени от нас като в силни клещи.

КОНСТИТУЦИОННИТЕ УПРАВЛЕНИЯ

ЩЕ ПАДНАТ

Съвременните конституционни везни скоро ще се катурнат, защото ние сме ги поставили така, че те не ще престанат да се колебаят, докато се протрие опората им. Гоите предполагаха, че достатъчно добре са ги закрепили и все очакват везните да дойдат в равновесие, но опората им – владетелите – са обезсилени от министрите, които вършат глупости, понеже управляват безконтролно и безотговорно. Тази власт те дължат на терора и страха, който са вселили в дворците. Като нямат достъп до средите на своя народ, владетелите вече не могат да се приобщят с него и да се запазят от властолюбците. Просветената царска сила и сляпата сила на народа, които ние разединихме, са изгубили вече всякакво значение, защото отделно те са безпомощни, като слепец без тояга.

ЮДЕИТЕ СЪЗДАДОХА ВЛАСТОГОНСТВОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗЛОЖЕНИЕ.

За да тикнем властолюбците да злоупотребяват с властта, ние противопоставихме една на друга всички сили, като развихме либералните им стремежи за независимост. За тази цел ние възбудихме апетитите на всички честолюбци; въоръжихме всички партии; поставихме властта като прицелна точка за всички амбиции. Още малко и навред ще се появят безредици и разорения...

ПАРЛАМЕНТИТЕ И ВСИЧКИ ДРУГИ СЪБРАНИЯ СА АРЕНИ НА БЪРБОРСТВО.

Неуморими бъбрици обърнаха заседанията на парламентите и на административните събрания в ораторски състезания. Дръзки вестникари и безсрамни памфлетисти ежедневно нападат административния персонал. Злоупотребите с властта окончателно ще подготвят всички учреждения към падане и скоро всичко ще се сгромоляса надолу с главата под ударите на тълпите.

ОБЕДНЕЛИТЕ НАРОДИ СА В БЕЗНАДЕЖДНО РОБСТВО. ТЕ ИМАТ САМО ФИКТИВНИ ПРАВА.

 

Бедността принуди народите към тежък труд и ги притиска по-силно, отколкото ги притискаше робството и крепостничеството. От робското си положение те можаха да се освободят, но от нищетата на живота никога не ще могат да се отскубнат. Ние сме вмъкнали в конституциите на държавите права на народните маси, които в същност са фиктивни, а не действителни. Всичките тези така наречени “права” на народа, съществуват само като отвлечени идеи, които никога на практика не ще се осъществят. Каква полза има пролетаризираният работник, който се е превил под тежестта на труда и е потънал в грижи за своята участ, от правата на бърборковците да дрънкат глупости, на вестникарите – да дращят наред с разумното и безброй глупости, щом пролетариата няма от конституцията никаква друга полза, освен трохите, които ние му хвърляме от нашата трапеза, в замяна на неговия глас в полза на нашите предложения, на нашите кандидати и агенти?

Либералните права са за бедняка горчива ирония, защото неотменният ежедневен труд не му дава възможност истински да се ползува от тях. Освен това тези същите права му отнемат гаранцията да има постоянна и сигурна печалба, понеже го поставят в зависимост от стачките на другарите и локаутите на господарите.

ЮДЕИТЕ УНИЩОЖИХА НАЦИ… Продолжение »